Съпругите на Пратеника (s)

След като умря неговата първа съпруга – Хадиджа- Аллах да е доволен от нея, той се ожени за единадесет жени, като всички те бяха разведени, освен Айша- тя беше единствената съпруга, която беше девствена при женитбата си за Пратеника (s). Шест от съпругите му бяха от племето Курейш, една беше еврейка, а останалите бяха от другите арабски племена. Той имаше само една пленничка на име Мария, Аллах да е доволен от нея, от която му се роди син на име Ибрахим. Тя му бе подарък от губернатора на Египет. Затова Пратеника (s) казва: „Наистина вие ще завладеете Египет, нима това не е земята, която я наричат Кират?! И когато завладеете Египет, се отнасяйте добре със жителите му, защото те имат право на закрила и родствена връзка.“ (Муслим)

В друго предание се споменава следното: „Когато завладеете коптите (египетските християни), се отнасяйте с добро към тях, защото те имат право на закрила и родствена връзка.“ (Абдур-раззак). А имам Ез-Зухри казва: „Родствената връзка, е от Хаджер- майка на Исмаил, мир нему, а правото на закрила е от Ибрахим, който е син на Пророка Мухаммед (s) .

Пратеника (s) се ожени за толкова жени поради следните причини:

  • Религиозна повеля

    Пример за това, е женитбата му за Зейнеб бинт Джехш, Аллах да е доволен от нея. По времето на невежеството арабите считаха за забранено (грях) един човек да се жени за разведена жена от друг човек, който хората са приписвали за негов син,защото те го взимаха за негов истински син и си мислеха, че това е като един баща да се ожени за бившата съпруга на сина си. И така Пратеника (s) се ожени за Зейнеб, която беше разведена от Зейд, за да докаже, че тази традиция е погрешна и това не е забранено.

    Затова Всевишния Аллах казва в Корана: „И когато Зейд се раздели с тази жена, Ние те оженихме за нея, за да нямат вярващите притеснение [да се женят] за съпругите на осиновените си деца, след като те са се разделили с тях. Повелята на Аллах непременно се изпълнява.“ (Ел-Ехзаб: 37)

  • Поради политически изгоди

    за да призовава хората към Исляма и да им приобщи сърцата спечелвайки тяхната симпатия.

    Затова Пратеника (s) се ожени за жени от най-многобройните и силни племена на арабите. Нещо повече, той подтикна своите последователи да го последват в този пример. Доказателство за това са думите му, които отправи към Абдуррахман ибн Ауф, когато го изпрати към Думету Ел- Джендел (град в северна Саудитска Арабия):
    „Ако те последват, се ожени за дъщерята на техния вожд.“ (Историята- на Ет-Табери 2/126)

    Клауд Кейхин казва:
    „Може би част от аспектите в неговия живот, пораждат у нас смущение, поради разбиранията на нашето време. Тези разбирания пораждат проява на безразсъдие за светските страсти на Пратеника (s) , свързвайки ги със съпругите за които Той се е оженил след смъртта на Хадиджа /Аллах да е доволен от нея/. Но истината е, че повечето от тези брачни връзки са осъществени с политическа цел, и чрез тях се е целяло спечелването на лоялността на известни и знаменити личности и отделни народи. А от друга страна са налице арабските разбирания, които подкрепят човека, когато използва природата си, по начина, по който Аллах я създал.“

  • Социалност

    Пример за това е женитбата му за вдовиците на част от сподвижниците, които бяха убити по- пътя на Аллах, при разпространение на религията. Всички тези жени бяха на възраст, но въпреки това той (s) се ожени за тях от милост и състрадание към тях. И не на последно място по този начин той ги удостои с честта, те да бъдат съпруги на пратеник.

    Италианската писателка (L. Veccia Vaglieri) пише в книгата си „В защита на Исляма“ следното:
    „Наистина Мухаммед (s) не се е женил за друга, освен за Хадиджа, макар, че е бил в разгара на младежта си, когато желанието е най-силно, и макар че живееше в общество, като обществото на арабите, в което беше загубена женитбата като ценност и полигамията беше основа при тях, а и развода беше изключително лесен. Той не се е женил освен за една жена, която беше много по-възрастна от него и въпреки това, той в продължение на двадесет и пет години е бил искрен в обичта си към нея и тя му е била единствената съпруга, до смъртта ѝ. Т.е. докато той не е станал на педесет години. А в браковете му, след смъртта на Хадиджа, има обществена и политическа причина. Той е целял чрез жените за които се е женил да изяви почитта към жените, които се описват с богобоязън, и създаването на съпружески взаимоотношения с част от племената, желаейки да отвори път за разпространяване на Исляма. Като изключение, е единствено брака му с Айша /Аллах да е доволен от нея/. Мухаммед (s) се е женил за жени, които не са били нито девственици, нито млади, нито красиви (с единственото изключение на Айша /Аллах да е доволен от нея/). Дали наистина е човек на сладострастията?

    Той е бил човек, а не Бог. Желанието му за мъжко дете е нещото, което го е подтикнало да се жени отново, защото момчетата, които бяха родени от Хадиджа вече бяха умрели. И така без да има големи доходи и наред с пробуждащата се старост в него, той е поел грижа за огромно семейство, но наред с това, той винаги се е придържал към равенство по отношение на всичките си жени и никога не е правил разлика в която и да е от тях. Той се е отнасял с тях, вземайки за основа пътя на предишните пророци като Муса (Моисей) и др. на които нито един човек не се опълчва за това, че са се женели за повече от една жена. Това дали не се връща към нашето невежество относно подробностите на тяхното ежедневие?! А що се отнася до Мухаммед (s) ние знаем всяко едно нещо от неговият семеен живот.“